ТРАДИЦИОННИ ЗАНАЯТИ НА РОМИТЕ ОТ ВИДИН

Цигански традиционни занаяти от по-далечното и по-близко минало са: ковачество, калайджийство, сарачество, кошничарство, отглеждане на коне и транспортна дейност с тях, подковачество (налбантство), търговия с животни, За традиционен поминък свидетелстват документи от 1883 г. на Общинския съвет, в които 13 „чергарски цигани от съсловие железари" се обръщат с молба да построят жилища „бордеи" на празното място между пазара и Боклук капия. Заедно с жилищата им е разрешено да си построят и „дюкянчета".

Циганите практикували и други най-разнообразни дейности: музика - изкусни свирачи и певци, амбулантни търговци, ваксаджийство, вехтошарство, семкарство, производство на дребни сладкарски изделия - захарен памук, петлета и ябълки, пелте, кремове. По-бедните работели сезонна и непривлекателна работа, а други - като хамали (товарачи и преносвачи) на пристанището, товарната и пътническата ж.п. гара.

Занаятчийските и други произведения се продават в града или селата, на пазари, панаири и събори. Тази традиция, макар и възпирана в тоталитарното време, продължава и сега. Във връзка с прехранването и с практикуването на някои занаяти отделни семейства в миналото водят и сезонно чергарство

През 1958 г от Видинската община са регистрирани последните 10 семейства-чергари, занимаващи се с калайджийство, врачуване, гадания. Постановление № 258 на Министерския съвет от 17.12.1958 г. за уреждане положението на циганското малцинство забранява чергарството.

Окончателното ликвидиране по това време на частните земеделски стопанства, механизацията на земеделието, промените в бита на селското население, забраната на чергарството ограничават пазара за реализация на занаятчийската продукция на циганите. Намалява се броят на хората, занимаващи се с калайджийство, кошничарство, ковачество, подковачество и други.

Властта ги заставя да променят досегашния си начин на живот и да се приобщят към тогавашното общество и идеали. В изпълнение на Постановление № 258 на Министерския съвет циганите са настанени като работници в редица предприятия -„Пренос-превоз", Товаро-разтоварната задруга, Метална кооперация „Мир", Вакуумно-консервната фабрика, Комунални услуги, Градска чистота, Дирекция „Музика" и др. На новите места едни от тях упражняват старите си професии или близки до тях, а други придобиват нова квалификация. Циганите усвояват и професии, непрактикувани в миналото - например от областта на строителството и др. Привързаността към коня им дава възможност да започнат да отглеждат и други животни и да се трудят в обществените животновъдни ферми.

Интеграцията разширява достъпа им до възможностите на съвременното общество. Изменя се социалният статус и бит на отделната личност, семейство и на квартала. На мястото на старите кирпичени къщи се изграждат масивни, с ново обзавеждане и придобивки - радио, телевизия, леки автомобили. За благоустрояването на квартала се отпускат средства, но поради непрекъснатото му разрастване, то винаги остава недовършено.

Промените след 1989 г поставят циганите в друга, различна от комунистическата икономическа и социална среда. Отварянето на обществото и на границите, възстановената лична свобода им разкрива нови възможности за живеене в търсене на своята идентичност, щастие и място в демократичното общество.

Заедно с положителните промени фалитът на предприятията довежда до изключително висока безработица - над 80%, поставен е въпросът за оцеляване. Изминалите години на демокрация довеждат до силно и контрастиращо социално разслоение сред тях и другите. Често пъти са принудени да влязат в противоречие със закона, с околното население, а и със себе си. Търсят начини за прехрана и работа. Някои от циганите продължават традиционните занаяти, но продукцията им трудно се продава, въпреки разширяването на асортимента и услугите.

През 2002 г. в циганския квартал се констатират следните основни занаяти: ковачество и железарство, сарачество, калайджийство с бакърджийство (направа на казани за ракия), подковачество, кошничарство. Характерно за тях е, че се упражняват от малко на брой майстори, без изгледи за предаване на традицията - „...със старите хора умират и старите занаяти, младите са работили по заводите, а сега с друго...". Работилниците са с различно оборудване - от примитивно до по-съвременно - машинно. Продукцията се продава „от пазар - на пазар". Упражняват се и други занаяти и поминъци: музикантите „Братя Ангелови" са най-популярните в града, дървообработване - тишлерия, мебели, дървени части на каруци, строителна дейност, търговия с животни и касапство, семкарство, производство на дребни сладки, сезонна работа, хамалство, транспортна дейност, събиране, сортиране и продажба на вторични отпадъци (вехтошарство). Има цигани, занимаващи се с дребна и по-едра търговия в квартала и града.

Най-разпространен и жизнен поминък остава коневъдството, отглеждат се около 200-300 коня. Те служат за транспортна дейност, състезания, търговия.

Бедстващи цигани, неможещи да намерят сигурно препитание, разчитат и на „социала" (държавната социална помощ) като източник на съществуване. Други, знаейки поговорката „ако не си помогнеш сам, и Господ не може да ти помогне", използват икономически реалността и се занимават с ново предприемачество и дейност, с които се вписват в пазарната икономика и стават част от демократичното общество.

Традиционните занаяти при едно обстойно проучване и инициативност могат да се модернизират - отглеждане на елитни коне, атракции с тях, производство на плетени мебели и предмети за интериора, медни сувенири, художествено ковани железни предмети и т.н.