РОМИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Циганите идват в България по различно време и от различни места. Това е причината днес да съществуват множество ромски общности, различаващи се (повече или по-малко) една от друга.

Първа, в исторически план, е общността на т.нар. йерлии - т.е. местни, уседнали цигани. Те са потомци на дошлите през периода ХІІІ-ХVІІІ в. роми, които постепенно усядат и векове наред съжителстват както с българското, така и с турското население. Йерлиите се делят на две големи групи: хорахане-рома (турски цигани, мюсюлмани) и дасикане-рома (български цигани, християни).

Хорахане-рома са най-многобройната ромска група в България. Те изповядват ислям, премесен с многобройни християнски елементи, като празничната им система включва не само байрамите, но и всички големи християнски празници - Гергьовден (Ерделез), Васильовден (Банго Васили), Тодоровден, Ивановден, дори Коледа и Великден. Говорят романес премесен с множество турски думи, а част от тях използват турски език, заедно с романес. Сред много хорахане-рома се наблюдава преферирано турско самосъзнание - те отричат ромския си произход, но както българското, така и турското население продължава да ги възприема като цигани.

Дасикане-рома се разделят на множество подгрупи. Това са например бургуджиите, джамбазите, тужарите и т.н. Сред тях са налице слаби тенденции към българеене, но някои групи съхраняват с гордост ромското си самосъзнание и традиции.

Втората голяма циганска общност в България са т.нар. калдараши (известни също така като бакърджии). Те идват с "голямата келдерарска инвазия", като първо преминават през Австро-Унгария и Сърбия, поради което често им казват "унгарски цигани", "австрийски цигани", "сръбски цигани" или "нямцури" (т.е. "немски цигани"). Разделят се на две големи групи - калайджии и ловари (от унгарското "ло" - "кон", поради което са известни като "конекрадци") и на множество подгрупи.

Калдарашите са едни от най-запазените ромски общности в България. При тях все още съществуват запазени потестарни форми, като циганския съд - мешере, те говорят основно романес, пазят ревностно своите обичаи и традиции. Пищният начин, по който отбелязват Великден (Патраги) и Гергьовден, както и калдарашките сватби често са сочени като едни от най-интересните цигански обичаи в Европа. Източно-православното християнство играе много важна роля в живота на калдарашите и те са ревностни християни.

Третата голяма ромска общност в България са т.нар. рудари. Те също идват с "голямата келдерарска инвазия", но за разлика от калдарашите имат преферирано румънско (по-рядко - българско) самосъзнание и говорят старинен вариант на румънски език. По религия са православни християни, макар това да не е така силно изразено, както при общността на калдарашите. Рударите се разделят на копанари и мечкари, като всяка от тези групи има множество подразделения.

Подобно на ромите с преферирано турско самосъзнание (миллет), рударите също отказват да се причислят или да бъдат причислявани към циганите. Според техните легенди те са потомци на старите власи, които имали държава на Балканите, но след разпада на тази държава се прехвърлили отвъд Дунав и основали Румъния.